ДЮЛЯ- ХЕМУС

Срок на зреене: 5 – 10 октомври

Морфология: Дървото е умерено растящо, със закръглена корона. Цъфти средно рано, едновременно със сорта Португалска. Встъпва рано в плододаване и има много добра родовитост. Опрашители: Сортът е самостерилен. Резистентност: В сравнение с другите дюлеви сортове е по-невзискателен към климата и почвата. Може да вирее успешно в цялата страна. Плодове: Едър (400г). Форма – тъпо-крушовидна, със слабо изразена шийка,

неправилна, гладка, но се срещат и почти кръгли плодове с ябълковидна форма. Кожицата – тънка, бледо зеленикаво жълта в беритбена и бледо лимонено-жълта в лагерна зрелост,

покрита с фин мъх. Месото – жълтеникаво-бяло, крехко, нежно, умерено сочно, сладко, приятно кисело, слабо тръпчиво, ароматично. Качество – много добро. Плодовете се съхраняват добре до декември. Нападат се слабо от горчиви ядки.

Използват се за консумация в прясно състояние и за преработка в компоти, сладка, желета и нектари.

 

ДЮЛЯ – ПОРТУГАЛСКА

Срок на зреене: 5 – 10 октомври. Морфология: Дървото има силен растеж и образува прибрана обратно конусовидна корона. Цъфти къс но, но почти едновременно с повечето дюлеви сортове. Сортът е частично самофертилен. При самоопрашване дава незадоволителни добиви. Встъпва рано в плододаване. Има обилна и редовна родовитост. Плодовете не окапват. Резистентност: Сортът е чувствителен на големи зимни студове. Предпочита умерено влажни,пропускливи и богати на хранителни вещества почви. На варовити почви страда от хлороза. Плодове: Много едър над (400г), отделни плодове достигат и до (700-800г).

Форма – крушовидна, с широки ребра, като само някои плодове са по-закръглени и с по слабо изразена шийка или почти без шийка. Кожица – средно дебела, гладка, жълта, покрита с фин жълтеникав мъх. Месо –

бледожълто, въз-хрупкаво, умерено сочно, малко стипчиво, слабо сладко, кисело, с едри каменисти клетки около семенните камери. Качество – добро.

Плодовете трябва да се берат когато кожицата им добие зеленикаво жълт цвят. По късно набраните плодове се нападат от горчиви ядки. Понасят добре транспортиране, но изискват внимателно манипулиране. Плодовете имат отлични технологични качества, но трябва да се преработват скоро след беритбата.

Използват се за компоти, конфитюри, сладка, желета и нектари.

 

ЯБЪЛКА – ПЕТРОВКА

Cpoĸ нa зpeeнe: 25 юни – 05 юли

Xapaĸтepиcтиĸa: Cтap copт, paзпpocтpaнeн глaвнo ĸaтo eдинични нacaждeния.

Πлoдoвeтe ca cpeднo eдpи дo eдpи(140гp.), зaĸpъглeни, пoняĸoгa плocĸи, peбpиcти. Koжицaтa e зeлeнa, пoчти

изцялo пoĸpитa c пpивлeĸaтeлнa виoлeтoвa oĸpacĸa и cилeн вocъчeн нaлeп. Дpъжĸaтa e ĸъca, тънĸa. Mecoтo e бялo,

пoняĸoгa oтĸъм cлънчeвaтa cтpaнa пoд ĸoжaтa cлaбo зaчepвeнo, дpeбнoзъpнecтo, мaлĸo coчнo, гъбecтo cлaдĸo, c лeĸa ĸиceлинa и cлaб apoмaт. Πлoдoвeтe ca гoдни ca зa ĸoнcyмaция oщe пpeди пълнoтo оцветяване нa плoдoвaтa ĸoжицa. Copтът ce цeни ĸaтo нaй-paннo зpeeщ oт ябълĸитe. Лeтeн, ранноцъфтящ copт.

 

ЯБЪЛКА- МОЛИЗ ДЕЛИШЕС

Срок на зреене: 15-20 август.

Морфология: Дървото е силно растящо, образува широка обратно пирамидална до закръглена средно гъста корона.

Опрашители: Старкримсон, Грени Смит и Златна Превъзходна. Резистентност:

Средно чувствителен на струпясване и

брашнеста мана. Плодове: Много едри със средна маса (240г.). Форма – пресечено конични. Кожица – тънка, слабо мазна,

светло жълта. Покрита с размити на ивици ярко червена окраска. Месо- сладко, слабо кисело, сочно със силен приятен аромат. В обикновени условия се съхраняват около месец, а в хладилни плодохранилища 2-3 месеца.

 

ЯБЪЛКА- ЦАР АЛЕКСАНДЪР

Цар Александър е стар руски

сорт ябълка. Сортът е внесен в България преди Освобождението, за пръв път е

показан на Овощарската изложба

в Кюстендил през 1896 г. Плодовете са много едри, широко закръглени,

конусовидни, зеленикави с прекъснати карминови ивици откъм слънчевата

страна, с добри вкусови качества. Узряват края на август началото на септември.

Плодовото месо е бяло, дребнозърнесто, сочно, виненокисело. Дървото е силно растящо с широко закръглена до кълбовидна корона. Плодовете и листата са средно устойчиви на струпясване.

Използва се най-често за директна консумация и сокове.

 

ЯБЪЛКА- ЗЛАТНА ПРЕВЪЗХОДНА

Срок на зреене: 15-20 септември.

Морфология: Дърво – умерен до силен растеж. Опрашители: Добре се опрашва от

групата на Червената Превъзходна, Мелроуз,

Грени Смит. Резистентност: Умерено чувствителен е на струпясване и на

брашнеста мана. Плодове: Плодовете са

средно едри до едри (140-160г.). Кожица – тънка, здрава зелено-жълта до жълта. Много често кожицата на плода страда от силно оръждавяване, най-често причинено от използването на някои фунгициди в хладно и влажно време, докато плодът достигне до големината на орех. Месото – жълтеникаво, сладко, слабо кисело, ароматично, плътно хрупкаво, сочно. При обикновени условия се съхранява 4 месеца, в хладилник до 6 месеца. Недостатъци: почти всяка година по плодовете се появяват ръждавини. При съхранение кожицата им се набръчква.

 

ЯБЪЛКА-ДЖОНАГОЛД

Този сорт е селекциониран в САЩ и е нов за нашата страна. Дървото е умерено до силно растящо, със скелетни клони, които образуват широка, отворена корона. Цъфтежът е средно късен. Сортът е три плоден, т.е. лош опрашител. Опрашва се от групата на Червена превъзходна, Мелроуз, Глостер 69, Флорина, Айдaред, Грени Смит. Сортът е скоро плоден и родовит. Умерено чувствителен е на струпясване и на брашнеста мана. Плодовете са едри, кълбовидно конични, със жълто-зелен основен цвят, покрит повече или по-малко (в зависимост от годината и место растенето) с размит и на ивици червен цвят.

Месото им е кремаво, хрупкаво, сладко, приятно кисело, с много добро качество. Беритбената зрялост настъпва около 15-20 септември, или почти едновременно със сорт Златна превъзходна. Изисква внимателна манипулация и транспорт, съхранява се в обикновени условия около 3 месеца, а при хладилни – около 6 месеца.

 

ЯБЪЛКА- ЗЛАТНА РЕЗИСТЕНТНА

Разновидност на Златна превъзходна. Цъфтежът е средно късен. Опрашва се добре от Червена превъзходна, Грени Смит и др. Скороплоден сорт с редовна и много добра родовитост. Плодовете узряват в началото на септември. Плодът е едър с тегло 180 – 215 гр. Кожицата е средно дебела, нежна, гладка, жълто зеленикава до златистожълта, с подкожни белезникави точки. Месото е белезникаво до кремаво, сочно, сладко, слабо киселичко, умерено ароматично. Качеството е много добро.

 

ЯБЪЛКА- ЖЪЛТ БЕЛФЛЬОР

Плодовете на сорта Жълт Белфльор имат отчетливи ребра по повърхността. Кожицата е гладка и лъскава с зеленикаво

до лимоненожълт цвят. Откъм слънчевата страна се явява руменец. При настъпването на потребителската зрелост става става мазна. Беритбената зрелост започва през септември, но плодовете не зреят дружно. В зависимост от условията на съхраняване са годни за прясна употреба от края на октомври до края началото на февруари.

Месото е жълтобяло, дребнозърнесто и сочно. При добри грижи дърветата

плододават редовно. Могат да бъдат опрашители. Сортов недостатък е податливостта на струпясване, както и напетняването и ръждавините на плодовете под неблагоприятни външни въздействия, например препарати за растителна защита.

ЯБЪЛКА- ФЛОРИНА

Срок на зреене: 25 септември – 05 октомври.

Морфология: Дървото е със силен растеж и формира гъста корона. Скоро плоден и е с висока родовитост. Опрашители: Опрашва се от сортовете на групата на Червена и Златна

Превъзходна, Грени Смит и други.

Резистентност: Устойчив е на струпясване, много слабо чувствителен е на брашнеста мана.

Плодове: Плодовете са средно едри до едри със средна маса около (160г.), кълбовидно конични до кълбовидно плоски, често са с несиметрични половинки. Кожица – средно дебела. Основният цвят е жълто-зелен, а покривният – размит и на ивици червен до тъмночервен, обхващащ почти целия плод, имат умерен восъчен налеп. Има многобройни бели подкожни точици. Месото е кремаво, хрупкаво, сочно, сладко, слабо кисело, ароматично, с много добро качество.

Съхранените плодове при обикновени условия се запазват до края на януари – февруари, а в хладилни помещения до края на април.

 

ЯБЪЛКА- ГРЕНИ СМИТ

Срок на зреене: 15-25 октомври. Морфология: Дървото е силно растящо, образува голяма закръглена корона. Опрашители: Сортовете от групата на Червена и Златна Превъзходна,

Молиз Делишес, Мелроуз, Айвания.

Резистентност: Слабо чувствителен е на струпясване и е средно чувствителен на брашнеста мана. Препоръчително е да се

отглежда на места с продължителна и топла есен и с осигурено напояване. Плодове: Едри със средно тегло (180-200г.), кълбовидно конусовидни до плоско кълбовидни, с правилна форма. Кожица – дебела, здрава, мазна, интензивно-зелена в беритбена зрелост, а по късно жълто-зелена, рядко със слаб руменец. Осеяна е с многобройни светли подкожни точици и слабо личащи ръждавини по повърхността. Месо – белезникаво,дребнозърнесто, плътно, сочно, кисело, слабо сладко, приятно освежаващо. При обикновени условия се запазват до март, а в плодохранилища до май. Склонни са към образуване на горчиви подкожни петна. Понася много добре манипулация и транспорт.

 

 

ЯБЪЛКА- АЙВАНИЯ

Срок на зреене: 25 септември – 5 октомври.

Морфология: Дърво – умерен растеж. Родовитостта е обилна, но е склонен към алтернативно плододаване. Опрашители: Червена и Златна Превъзходна, Карастоянка и Грени Смит. Резистентност: Силно

чувствителен към струпясване, с добра устойчивост на брашнеста мана. Предпочита по топлите райони в страната и добре понася сушата. За получаване на редовна и качествена продукция трябва да се отглежда на плодородни почви с висока агротехника. Плодове: Средно едър със средна маса около (100-140г.). Форма – най-често кълбовидно- конусовидна, понякога яйцевидна. Кожица – тънка, здрава, омазняваща се, зелено-жълта, с розово-червен руменец и добре личащи сиво-кафяви точици. Месо – хрупкаво, дребнозърнесто, сочно, сладко, почти без киселини и аромат. Качество добро.

Притежават отлична транспортабилност и съхраняемост.

 

ЯБЪЛКА- КАРАСТОЯНКА

Срок на зреене: 25 септември – 5 октомври.

Морфология: Дърво – силно растящо. Притежава обилна, но нередовна родовитост.

Опрашители: Джонатан, Айвания, Грени Смит, групите на Златна и Червена Превъзходна.

Резистентност: Чувствителен на струпясване и кръвна въшка, по малко към брашнеста мана.

Невзискателен към почвените условия, но чувствителен както към зимни студове, така и към пролетни застудявания.

Плодове: Средно-едри със средна маса (130-165г). Форма -плоскоконусовидна, асиметрична. Кожица – плътна, здрава, гладка, жълто-зелена, с размит тъмно матово червен покровен цвят и добре личащи ивици, осеяни със сиво- белезникави точици. Месо – бяло, хрупкаво, сочно, слабо сладко, кисело, със слаб аромат. Добро качество. Понасят манипулация, транспорт и продължително съхраняване. Съхраняват се до края на март, при хладилни до май.

 

 

ЯБЪЛКА- КАНТАРКА

Стар български сорт, устойчив на болести и непретенциозен към условията на отглеждане. Едри плодове, с гладка

кожица, дебела, зеленикаво-жълта, месо зеленикаво-бяло, плътно, сочно, слабо сладко, без аромат. Зрее 10-20 октомври.

 

 

ЯБЪЛКА- ФУДЖИ

Срок на зреене: 1-10 октомври.

Морфология: Дървото е силно растящо и образува широко закръглена, умерено гъста корона.

Опрашители: Джонатан, Златна Превъзходна и Грени Смит.

Резистентност: Чувствителен на струпясване и слабо чувствителен на брашнеста мана.

Плодове: Средно едри до едри, плоско кълбовидно-конусовидна, понякога с несиметрични половинки. Кожица – дебела, здрава, слабо омазняваща се, жълто-зелена, покрити с размити и на ивици розово-червен цвят, с восъчен налеп и едри светло ръждиви

точици и петна. Месо – белезникаво до кремаво, сладко, слабо кисело, слабо ароматично, плътно, много сочно, хрупкаво. При обикновени условия се съхраняват до декември – януари, в плодохранилища до март – април, без големи загуби и набръчкване на кожицата. Понасят транспорт, манипулация.

 

 

 

 

ЯБЪЛКА- МЕЛРОУЗ

Срок на зреене: 20-30 септември.

Морфология: Дървото е умерено до силно растящо. Короната в началото е широка и обратно-пирамидално, по-късно кълбовидна, умерено гъста.

Опрашители: Сортовете на групата на Златна

Превъзходна, Грени Смит. Не трябва да се засажда в съседство със сортовете от групата на сорт Червена

Превъзходна, тъй като не могат да се опрашват помежду си.

Резистентност: Показва средна чувствителност към брашнеста мана и слаба чувствителен към струпясване.

Плодове: Плодовете са едри до много едри със средна маса около (215г), кълбовидно плоски до кълбовидно конични. Кожица – тънка, жилава, жълто-зелена, покрита в по-голямата си част от тъмночервена окраска. Месото им е бледо кремаво, сочно, сладко- кисело,фино-зърнесто, с лек аромат и много добро качество. Съхранение до януари, в хладилни помещения се съхраняват до март – април. Към края на съхранението придобиват брашнеста консистенция.

 

ЯБЪЛКА-СТАРКРИМСОН

Срок на зреене: 10-20 септември.

Морфология: Дървото е слабо растящо със прибрано метловидна корона.

Опрашители: Айвания, Молиз Делишес, Озарк Голд, групата на Златна Превъзходна, Грени Смит.

Резистентност: Чувствителен е на струпясване и слабо чувствителен на брашнеста мана.

Чувствителен е на зимните студове, повратни пролетни мразове.

Плодове: Плод – средно едър със средно тегло около (160-190г.). Форма – кълбовидни- конусовидни до удължено-конусовидни. Кожица – дебела, зелено-жълта, покрита изцяло с еднообразно, размито, тъмно червено оцветяване, с многобройни светло ръждиви точици. Месо – жълтеникаво, плътно, хрупкаво, сочно, сладко, слабо кисело, ароматно.

Съхранява се при обикновени условия около 3 месеца, а в хладилни плодохранилища от 5 до 6 месеца.

 

 

 

 

ЯБЪЛКА- КАНДИЛЕ

Кандиле е български сорт ябълка,

характерен за Кюстендилско до средата на ХХ век. Дърво силно растящо с кълбовидна корона, късен цъфтеж , но изобилно плододаване. Плодовете са средно едри. Узряват в края на септември началото на октомври и се съхраняват до май. Плодовото месо е бяло, нежно, меко, гъбесто, недостатъчно сочно, сладко, почти без аромат.

 

 

КРУША- ПОПСКА

Срок на зреене: 1-10 октомври.

Време на цъфтеж: Средно ранен.

Плодове: Много едри, удължено крушовидни, зеленикаво жълти до сламено жълти със слаб руменец, многобройни точки и кафява линия по дължината на плода, сладки кисели с каменисти клетки, зърнести, сочни, без аромат. Съхраняват се отлично с хладилни условия до февруари-март.

КРУША- ВИЛЯМОВА МАСЛОВКА

Срок на зреене: 20-30 август.

Време на цъфтеж: Средно късен.

Плодове: Много едри, пресечено крушовидни с неравна повърхност, восъчно жълти с ръждиви точки и петна, сладки, много сочни, със силно изразен мускатов аромат. При обикновени условия се съхраняват добре 10-15 дни, а в хладилни 9-10 седмици.

КРУША- ЖИФАРДОВА МАСЛОВКА

Срок на зреене: 10-20 юли.

Време на цъфтеж: Ранен.

Плодове: Средно едри, удължено яйцевидни, жълтозелени, с размити червено-кафяви петна от огряваната страна, с многобройни кафяви точки, зеленикав ореол и ръждавини около дръжката, сладки, много сочни, без каменисти клетки. При обикновени условия могат да се съхраняват 4-5 дни, а в хладилници до 2 месеца.

 

 

КРУША- ХАРДИЕВА МАСЛОВКА

Срок на зреене: 25 август – 5 септември.

Време на цъфтеж: Средно късен.

Плодове: Едри, късо крушовидни или широко конични, бронзово кафяви със слаб тъмночервен руменец, сладки, сочни, с приятен мускатов аромат.

Съхраняват се до месец

 

КРУША- ДЕВЕДЖИ

Стар сорт зрее септември.

 

 

 

КРУША- ЕЧМЯНКА

Стар български сорт. Крушите зреят по време на ечемичената жътва откъдето идва и името им.

Плодовете са дребни до средни.

ЧЕРЕША – КОРДИЯ

Срок на зреене: 20 – 30 юни

Морфология: Дървото е силно-растящо, с широко закръглена корона. Страничните клони са сравнително хоризонтално разположени. Имат склонност към добро разклоняване. Цъфтежът е сравнително късен. Рано встъпва в плододаване и има много добра родовитост.

Опрашители: Ван и други.

Резистентност: Сравнително чувствителен е на късни пролетни мразове. Средно чувствителен е на икономически важните болести.

Плодове: Много едър около (11г-28мм). Форма – удължено сърцевидна. Дръжка – дълга, средно дебела. Кожица – тъмно червена до кафяво-виолетова, лъскава. Месо – тъмночервено, плътно сочно, сладко-кисело, ароматично. Качество – много добро. Костилка – сравнително едра, удължена, заострена, отделяща се от месото. При закъснение на беритбата плодовете се държат на дървото, без да се влошава качеството им. Във влажно време се напукват слабо до умерено. Може да се берат и механизирано. Понасят много добре манипулация и транспортиране. Подходящи са за прясна консумация и компот.

 

ЧЕРЕША – БИГАРО БЮРЛА

Срок на зреене: 20 – 30 май

Морфология: Cредно до силно растящо, с пирамидална до широко пирамидална, средно гъста корона. Цъфтеж: Ранен. Встъпва средно рано в плододаване. Има добра родовитост. Опрашители: Ранна Черна Едра, Бинг, Ван и други. Сортът е интерстерилен с Бигаро Моро.

Резистентност: Студоустойчивостта му е под-средната. Показва известна чувствителност към късните пролетни мразове. Слабо чувствителен е на сачмянка и ранно кафяво гниене, толерантен на някои вирусни болести, средно чувствителен е на цилиндроспориоза. Изисква место с добър дренаж, леки и богати почви. Плодове: едри (23*24*21мм), със средно тегло (7.4г), широко сърцевидни, слабо сплеснати с тъп връх. Дръжката е къса, средно дебела. Кожица – дебела, тъмночервена, с гланц. Месо – тъмночервено, плътно, сочно, сладко, слабо кисело, с отлично качество. Сокът е червен. Костилка – средно едра (12*10*7мм), отделя се от месото. Плодовете са издръжливи на манипулация и транспорт. При валежи по време на зреенето плодовете се напукват много. Използват се главно за десерт. Могат да се берат механизи

ЧЕРЕША – ЧЕЛЕСТЕ

 

Сорт внесен от Канада. Дървото е умерено растящо със средно ранен цъфтеж. Самофертилен сорт, форма – закръглено бъбрековидна, по-широки, отколкото високи. Виненочервена на цвят кожа със силно изразен блясък. Месото е плътно, червено, хрущялесто с много добро качество. Зрее второто десетдневие на юни. В подходяща зрялост плодовете добре понасят, както манипулация така и транспорт. Подходяща е за прясна консумация.

ЧЕРЕША- СЪНБЪРСТ

Срок на зреене: 20 – 30 юни

Морфология: Дървото е умерено растящо. Цъфтежът е късен. Рано встъпва в плододаване и има много добра и редовна родовитост. Опрашители: Сортът е само-фертилен. Плодове: Много едър около (9г.). Форма – широко сърцевидна. Дръжка – средно дълга. Кожица – интензивно червена, лъскава. Месо – червено, средно плътно, сладко-кисело, с червено оцветен сок. Качество – много добро. Във влажно време плодовете имат средна чувствителност към напукване. Понасят добре манипулация и транспортиране. Пригодни са за прясна консумация и преработка.

 

 

ЧЕРЕША- ВАН

Срок на зреене: 15 – 20 юни

Морфология: Дървото е средно до силно растящо с широко пирамидална, средно гъста корона. Клоните са гарнирани с много майски букетчета. Цъфтежът е средно ранен. Родовитостта му е много добра.

Опрашители: Опрашват се взаимно с Бинг.

Резистентност: Има добра студоустойчивост. Много силна е чувствителността му към цилиндроспориоза, чувствителен е и към вирусната болест „литъл чери”, при която плодовете остават много дребни и губят много от външността и вкусовите си качества. Трябва да се отглежда в типични за черешата места с достатъчно влажни почви.

Плодове: Плодовете са едри (22*24*21мм), със средно тегло (7.3г), широко кълбовидни, с добре изразени рамена. Кожица – дебела, здрава, тъмночервена, гланцова. Дръжка – къса. Месо – плътно, хрупкаво, жълтеникаво до слабо розово, сладко, слабо кисело, сочно, с много добро до отлично качество. Сокът е слабо розов. Костилка – дребна (10*9*7мм), отделя се от месото. Плодовете издържат добре манипулация и транспорт. Подходящи са за преработка в компоти и за замразяване. При дъждове по време на зреенето плодовете се напукват.

 

 

ЧЕРЕША – БИНГ

Срок на зреене: 15 – 20 юни

Морфология: Дървото е умерено растящо, с широко пирамидална ажурна корона. Клоните са гарнирани добре с майски букетчета. Встъпва средно рано в плододаване и има умерено до добра родовитост. Цъфтежът е средно ранен. Опрашители: Опрашва се взаимно с Ван. Интерстерилен е с Ламберт, Резистентност: Много чувствителен е на цилиндроспориоза . Чувствителен е на зимни и повратни студове и на късни пролетни студове. Изисква средно дълбоки плодородни почви и места с добър въздушен дренаж. Плодове: Плодовете са едри (23*23*19мм), със средно тегло (7.1г), широко сърцевидни, със заоблен връх. Дръжка – средно дълга, дебела. Кожица – дебела, гланцова, тъмночервена, с черен оттенък, красива. Месо

– червено до тъмно червено, плътно, сочно, сладко-кисело, с тъмночервен сок и много добро до отлично качество. Костилка – средно едра (11*9*7мм), със средно тегло (0.3г), отделяща се от месото. Плодовете са подходящи за механизирана беритба, имат добра издръжливост на манипулация и транспорт и са много добра търговска стока. Пригодни са и за преработка в компоти. При продължителни валежи по време на зреенето плодовете се напукват.

 

ЧЕРЕША- КОСАРА

Косара е ранен български сорт, едра череша. Устойчив на сачмянка и средно устойчив на ниски зимни температури и повратни пролетни мразове. Плодът е едър (8гр.) със сърцевидна форма. Дръжката е къса и дебела, костилката е малка до средна. Кожицата е тънка, а плодовото месо сочно и вкусно. Вкусът му е плътен, плодът е месест. Този сорт е много добър, дава голяма продукция, не се напуква и не червясва. Черешите от този сорт са с подчертано амигдалинов аромат (на горчив бадем), което е нещо много характерно за хубавите череши. Използват се главно за прясна консумация. Дървото е с умерен растеж, със средно гъста корона. Зрее 5 – 10 май

 

ЧЕРЕША-ШНАЙДЕРОВА

Срок на зреене: 25 юни – 5 юли

Морфология: Дървото е много силно растящо, с широко-пирамидална корона. Късно встъпва в плододаване но има добра и редовна родовитост.

Цъфтеж – късен.

Резистентност: Студоустойчив и устойчив на повратни студове и късни пролетни мразове. Твърде чувствителен е към цилиндроспориоза.

Плодове: Много едри (11г-28мм). Форма – сърцевидна плоска. Кожица – тъмночервена, на отделни места по-светлочервена, гланцова. Месо – розово-червено, около костилката по тъмночервено, твърдо месести, хрупкаво, сочни, сладко, приятно кисело, много ароматни, сокът е светлорозов. Костилката е средно едра, полу-отделяща се. Отлични за директна консумация и за консервиране. Имат добра издръжливост на манипулация и транспорт. Дръжка – дълга, тънка.

ЧЕРЕША- ЛАПИНС

Срок на зреене: 20 – 30 юни

Морфология: Дървото е умерено до силно растящо. Цъфтежът е средно ранен. Встъпва рано в плододаване и има много добра родовитост.

Опрашители: Сортът е самофертилен.

Резистентност: Средно чувствителен е на монилия.

Плодове: Едър до много едър около(8г). Форма – сърцевидна. Дръжка – средно дълга до дълга, средно дебела. Кожица – интензивно червена, лъскава. Месо – червено, плътно, сочно, сладко-кисело, с червен сок. Качество – много добро. Костилка

– над средно едра, отделяща се от месото. Във влажно време по време на беритба плодовете се напукват слабо. Понасят много добре манипулация и транспортиране. Пригодни са за прясна консумация и преработка.

 

ЧЕРЕША- КАНАДА ДЖАЯНТ

Срок на зреене: 5-15 юни

Цъфтеж: Средно-късен.

ЧЕРЕША- СУИТ ХАРД

Череша суит хард е най-късният сорт череша. Зрее: 30 юни до 10 юли. Средно късен цъфтеж. Слабо чувствителни на зимните ниски темератури и късните, пролетни слани. Не се напукват от пролетните проливни дъждове. Много едри, сладки, плътни, сочни

 

• с прекрасен вкус. Самоопрашващ се сорт. Плододаването започва на третата година след засаждането. Добра плодовитост, редовна. Черешите са подходящи за прясна консумация, за консервиране и замразяване. Понасят добре транспорт и манипулация.

ЧЕРЕША- ДРОГАНОВА ЖЪЛТА

Срок на зреене: 07 – 15 юли

Морфология: Силно растящо дърво с голяма пирамидална или широко-пирамидална корона. Скороплоден сорт има много добра и редовна родовитост.

Цъфтеж: Късен.

Опрашители: Наполеон и други.

Резистентност: Много добра студоустойчивост и устойчивост на повратни студове. Силно чувствителен на цилиндроспороза.

Плодове: Средно едри до едри (21*23*20 мм), със средна маса (6г.). Форма – широко сърцевидни до кълбовидни. Кожица – тънка, здрава, кехлибарено жълта, понякога със слаб и размит руменец. Месо – плътно, кремаво жълтеникаво, сочно, сладко, киселина почти не се усеща. Костилка – средно едра (0.32г), не напълно отделяща се от плодовото месо, гладка. При продължителни валежи по време на зреенето плодовете се напукват много и загиват. Освен за прясна консумация са много подходящи и за преработка (сушене, компоти, сладка, конфитюри).

 

 

СЛИВА – СТЕНЛЕЙ

Произход и разпространение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпространение.

 

Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си. Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто

 

• майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемостта – слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър опрашител, самофертилен. Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша и незадоволително – на зимни и повратни студове. Към почвата не е особено взискателен. Подходящ е за интензивни насаждения, изискващи висока агро техника. Плодовете узряват през последното десетдневие на август и първите дни на септември – бързо презряват. Те са едри ( 49 х 37 х 36 mm ), със средно тегло 32 g, обратно яйцевидни, със слабо изразена шийка, несиметрични. Коремният шев е добре изразен, разположен в средно широка бразда. Връхната точка е светла, намира се в слаба вдлъбнатина. Кожицата е тънка, тъмновиолетово-синя с многобройни точици и силен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно

 

• добри вкусови качества. Костилката е много едра ( 27 х 8 х 14 mm ), със средно тегло 1,53 g, съставляващо 5,2% от теглото на плода, овална, със силно трапчинеста повърхност, заострена към дръжката, почти отделяща се от месото. Техно логична характеристика. Навреме обрани, плодовете издърйат на тпанспорт. В пълна зрялост не понасят съхранение. Използват се за консумация в прясно състояние, за сушене, за ракия. Компотите получават отлична оценка, а сокът – много добра.

 

 

СЛИВА – ЖЪЛТА АФЪЗКА

 

Произход и разпространение. Местен сорт с неизвестен произход. Отглейда се отдавна в района на Карлово. Разпостранен е слабо, предимно в Пловдивски окръг.

Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умерено рестящо. Короната е кълбовидна до почти разлята, средно гъста. Скелетните клони излизат под остър ъгъл . Плодоносещата дървесина се състой предимно в майски букетчета и цветни клончета. Цъфтежът е средно ран ( 2 – 3 дни по-късно то Червена афъзка и Енибаканка ). Самостерилен сорт. Опложда се взаимно с червена афъска. В плододаване встъпва рано има много добра родовитост. Устойчив е на червени листни петна. Има добра устойчивост на ниските зимни температури. Чувствителността му на късните пролетни мразове и слани е по-слаба, отколкото на Червена афъзка, Плодовете узряват в началото на второто десетдневие на юли. Те са много едри ( 34 х 35 х 33 mm ), със средно тегло 24 g, кълбовидни, красиви. Коремният шев е слабо забелижма линия по повърхността на плода. Връхната точка е малка, ръждивокафява, разположена повърхностно. Кожицата е дебела, плътна бледожълта, при пълна зрялост жълта, с многобройни, трудно забележими, много требни подкожни точици, трудно белеща се от месото. Месото е умерено сочно, сладко, леко киселичко, със слаб аромат, напомнящ кайсиевия, с много добро качество. Костилката е дребна ( 14 х 7 х 10 mm ), със средно тегло 0,5 g, съставляващо 2,1% от теглото на плода, овална, сплесната, със слабо трапчинеста повърхност и слабо загладен коремен шев, почти без гребен. Отделя се много лесно от месото. Технологична характеристика. Недозрелите плодове издържат добре на транспорт и са подходящи за консумация в прясно състояние и преработка в компот, конфитюр и нектар.

 

 

СЛИВА- КАРЛОВСКА АФЪЗКА

 

Произход и разпространение. Местен сорт с неизвестен произход. Това е най-популярният и най-размножаван джанков сорт в нашате страна. Разпостранен е клавно в Пловдивският окръг и по-специално в Карловският район. Основен стандартен сорт.

Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е силнорастящо. Короната е широка, обратнояйцевидна или високо кълбовидна, гъста. Стъблото е дебело, спираловидно засукано на дялове. Скелетните клони израстжат под остър ъгъл и силно се разклоняват. плодоносещата дървесина се състой бредимно от майски букетчета, който гарнират много добре скелетните разклонения. Цъфтежът е ранен. Самостерилен сорт. Опрашва се от Жълта афъзка, Енибаканка, Уганцу и др. В плододаване встъпва рано ( 4 – 5 година ) и има много добра родовитост. Има обаче и форми от сорта, който раждат слабо и почти не дават плодове поради ненормално устройство на плодниците, затова за размножаване трябва да се подбират родовити форми. Не проявява особена взискателност към почвените условия. Чувствителен е към зимни и ранни пролетни мразове. Плодовете узряват през първото десетдневие на юли. Те са средно едри ( 26 х 28 х 29 mm ), със средно тегло 14 g, кълбовидни. Кожицата е средно дебела, здрава, розово-червена. Коремният шев е добре изразен. Месото е кремаво жълто, зачервено около кожицата, плътно, сочно, слабо кисело, с много добро качество. Костилката е средно едра ( 137 х 11 mm ), със средно тегло 0.62 g, съставляващо 4,3% от теглото на плода, плоско елиптична, слабо грапава, почти се отделя от месото. Технологична характеристика. Плодовете издържат много добре на транспорт. Могат да се берат механизирано. Много добри са в техническа зрялост за компот и добри за нектар и конфитюр, както и за консумация в прясно състояние.

СЛИВА-КАЛИПЕТРОВСКА

АФЪЗКА

Калипетровската афъзка зрее в средата на юли. Плодовете са средно едри. Подходяща е за консумация в прясно състояние, както за компоти, сладка, конфитюри и други.

СЛИВА- ЗЕЛЕНА РЕНКЛОДА

Срок на зреене: 10-20 август

Плодове: Едри, сплеснато кълбовидни, жълтеникаво зелени, с мътна розова руменина по огряваната страна и многобройни подкожни точици. Месото е светло кафеникаво жълто, сочно, много сладко, ароматно, с отлични вкусови качества. Костилката е средно едра и се отделя.

СЛИВА- АЛТАНОВА РЕНКЛОДА

 

Произход и разпространение. Чешки сорт, получен между 1850 и 1860 г. от градинаря J. Prochazka от костилка на Зелена ренклода. У нас е пренесен отдавна, но е застъпен слабо. Основен стандартен сорт.

 

Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е силно растящо, маломощно. Короната е високо изградена, обратнопирамидална в млада възраст и широкопирамидална до кълбовидна по-късно, гъста. Стъблото и скелетните колони са дебели. Клоните са гарнирани добре, Преобладават майските букетчета. Цъфтежът е средно ран. Сортът е самостерилен. Опрашва се от Зелена ренклода, Стенлей, Кюстендилска слива, Ана Шпет и Буря. В плодо даване встъпват рано. Плододава редовно и има висока родовитост. Претижава висока сухоустойчивост и значителна устойчивост на цветните пъпки на ниски температури. Устойчив е на червени петна и слабо чувствителен на ранно кафчво гниене и ръжда. Невзискателен е към почва. Плодовете узряват в средата на август. Те са много едри ( 42 х 46 х

 

43 mm ), със средно тегло 46 g, кълбовидни. Коремният шев е поместен в дълбока и широка бразда. Кожицата е плътна, червеникаво-виолетова, със силен налеп.

 

Месото е жълто, меко, нежно, сочно, много сладко, с много добро качество. Костилката е средно едра (19 х 9 х 14 mm ), със средно тегло 1,2 g, съставляващо 2,6% от теглото на плода, закръгленоелепсовидна, слабо трапчинеста, отделяща се напълно от месото. Коремният шев е със средно развит гребен, а гръбната бразда е широка и дълбока. Технологична характеристика. Плодовете издържат на превоз, когато се оберат в непълна зрялост. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка.

СЛИВА- БЛЕК ДАЙМЪНД

Срок на зреене: 10-15 август.

Плодове: Едри до много едри, плоско закръглени, тъмно виолетово сини с малка костилка, плътни, сладко-кисели.

 

 

СЛИВА- АНДЖЕЛИНО

Срок на зреене: 1-10 октомври.

Плодове: Много едри, плоско закръглени, тъмно виолетови, с малка отделяща се костилка. подходящи за прясна консумация и нектар.

СЛИВА- ЧАЧАНСКА ЛЕПОТИЦА

Срок на зреене: 25 юли – 5 август.

Плодове: Средно едри до едри, овални, тъмносиньо оцветени, с обилен налеп. Плодовото месо е зеленикаво жълто, твърди, сочни, сладко-кисели, отделящи се от костилката.

СЛИВА- ЧАЧАНСКА НАЙБОЛИЯ

Сръбски сорт, размножава се в страната ни от 1988г. Цъфтежът е средноран. Опрашва се от Стенлей, Рут Герщетер, Чачанска Лепотица. Толерантен е на шарка по сливата, устойчив на кафяво гниене по плодовете. Плодовете узряват между 15 – 25 август. Те са много едри, със средно тегло от 60g до 100g, тъмносини, с обилен налеп. Месото е жълто, много твърдо, кисело-сладко, с освежаващ вкус, отделящо се от костилката.

 

 

 

СЛИВА- РУТГЕРЩЕТЕР

 

Рут Герщетер е немски сорт, едра слива (40гр). Плодовете са изключително красиви на външен вид, с кръгла форма и отделяща се малка костилка. Вкусни са и са устойчиви на транспортиране. Опрашители за сорта са Стенлей и Алтанова ренклода. Дървото е с умерен растеж и прибрана корона, благоприятни са есенното торене с бавнодействащи торове и редовните летни поливки. Сравнително устойчив сорт на болести, рядко се напада от листна въшка. Зрее 1 – 10 юли